Още на 28 август 1993 г. в гр. Варна г-н Ваклуш Толев поиска денят на кончината на цар Борис III да се приеме за Ден на 13-те безсмъртни българи и да се сгради Дом-светилище в тяхна памет.
Дом-светилището ще бъде българският социален учебник
на приложна отговорност и национална доблест!
Ругаха ни чужди, ругаят ни и свои. Време е идеята за безсмъртните да победи сенките на съдбата. Те, безсмъртните, не търсят нашето признание, но ние имаме нужда от тяхното присъствие! Нито подражателството, нито аналогиите са потребно доказателство за наложителната необходимост от този Ден.
В душата на българина има наличен, но не достатъчно приложен оптимизъм. Затова празнуваме повече падналите за освобождение, отколкото идеята за История. Предложената от Общество Път на Мъдростта дата и поименни безсмъртни е именно идея за История.
Ние искаме гладният за хляб и бедният за идеи да се срещнат в Дом-светилището! Защото пораженство е да се живее без национална доблест и обидно е да нямаме идея за историзъм!
Ние, Общество Път на Мъдростта, благодарим на всички, които признателни приемат този Ден на светителство и зидат, засега само в душите си, този Дом-светилище.
Благодарим за подкрепата на гражданските и политически организации; благодарим на централната и поместна преса, на централната и поместна радио-телевизионна информация, направили достояние идеята ни за Ден и Дом на 13-те поименни безсмъртни българи! Благодарим на Управителния съвет на Националното сдружение на Общините в Република България за деловото благоразположение.
Благодарим на Общински съвет — Велики Преслав, за решението да се изгради Дом-светилището на територията на техния град.
На безсмъртния не се пожелава вечност!