Идеята на Ваклуш Толев дари чрез архитекта тази композиционна форма!

Дом-светилището ще дава нова енергия на връзката между историзма на 13-те и наследниците на безсмъртието им в културата на заобикалящата ни градивна динамика! Той ще излъчва нов пулс — чрез енергии, идващи от Духа..
Композицията е видимото за очите.
Видима е възходящата и разстилаща се спирала с винт от ляво на дясно, т.е. от минало към бъдеще. Видими са 13-те пластични периферни елемента, градящи плана и обема, членящ пространството. Сградата отвън е сложена в екстериора с четирите му основни елемента — вода, въздух, земя, огън — и с видимата й оттук пластика, която е с членения, определени от 13-те, стремяща се от периферията към своя център, изявен чрез неговия връх. Вижда се също и вътрешността — интериорът с ритмиката от подобни обеми, светлинни потоци и с пространственост, организирана стереометрично от централната вертикала.
На външното впечатление, изявяващо уголемяването на всеки следващ елемент от 13-те, съответства вътрешната перспектива, даваща на оптиката ни един уеднаквен видим размер на същите тези 13 елемента, вече гледани от зоната около централната вертикала…
Композицията излъчва символен заряд.
Външните алеи са и пътища, и Път. Вертикалната ос значи Духовността, определяща всичко. Частта от сфера под стъкления кръг в пода е земна утроба. Всеки периферен елемент става абстрактно изявена характеристика на един от 13-те безсмъртни: отвън те се приближават към нас чрез времената на своята историчност, от вътрешния център получават своето равновеличие, а във вертикалата му достигат своето безсмъртие. Идещата от вън светлина става аналог на свещеността им.
Спиралата означава и мощта на историческия ход, и разширяващото се човешко съзнание, и одухотворяващия потенциал на човека, втъкан в динамичността на земната еволюция…
Отвъд композицията е метафизичното.
Чрез онова, което е и отвъд видимост, и отвъд символност, следовникът може да отключи вътре в себе си ковчежето с реални измерения на Свободата. Да вземе пръчка от бащиния сноп и да тръгне в пътя на своето предназначение — с дръзновението на един Аспарух. А това е само началото.
Всеки един от безсмъртните — чрез нужната ни негова характеристика, ни подава невидима своя ръка, но търси за тази взаимност нашето дръзновение…

Дом-светилището е плод на интуитивност, дала a priori възможните разсъждения.
Домът е именно ново светилще, а не разновидност на галерия или музей, за да са оправдани барелефи, бюстове, снимки, надписи и всякакви други традиционно ползвани форми. Не хиперболата и фетишът са удовлетворени, а нужното за душевността — и на личност, и на общество.
Изчистената форма на този Дом е видимият за нас израз на невидимите характеристики на 13-те безсмъртници!

Дипл. инж. арх. Алеко Христов