Княз Борис – Покръстител

Той е с гeниалното пpoницание за необходимостта от валенция за единство на етничността и peпpeзентативност в Европа. Далновидността на големия държавник прави големия ход на българската история: извършва Кръщението на българите поради историческа необходимост — защото религията е духовна потреба и нравствена градация, но и социална сила! Покръстителят чрез религия и език прави обединение етническо — от два етноса създава един народ чрез кладата на една вяра и огнището на един олтар. Неговата жертвоготовност и воля му дават сили да пожертва цели родове; да принесе в жертва за бъдещето дори сина си, т.е. себе си. Защото България е трябвало да влезе в Европа, поискала да ни загърне, да ни омаломощи като езичници. И влизаме, но с характер: с аскетична будност и култура!
Княз Борис I от религията и азбуката създава култура — стратегия за културата. Извор е азбуката, трапеза — книжнината! Стратегията на водача е да направи трона си едновременно меч и молитва. И в историческия си път България живее два века с меч и единадесет века с меч и перо. Меч и перо — не защото сме войнстващи, а защото сме предназначени!
Азбуката е култура срещу “византийската хиена” — чрез писменост и култура княз Борис спасява от асимилация своя народ.
В душата на българина са написани скрижалите на достойното бъдеще, на чертаните бъднини на човечеството. Затова го обранва ръката на съдбата и боговете го съхраняват в неговото еднолично Божие поклонение, та с улеснение да приеме Триликия, но единосъщен Бог!
Другото прозрение на този княз и монах, наречен равноапостолен, е, че иска самостоятелна църква. Затова са големите му дипломатически борби, които води със Западната и Източната църкви, докато изтръгне най-доброто за Българската.
Това, което днес за нас е тежка битка — да влезем в обединена Европа, Борис Покръстителят го прави с репрезентацията ни чрез християнството: българската култура в християнството, не византийската и римската. Прави го чрез жертвоприносната тайна — да пожертваш всичко!