Отец Паисий е националният път и историческата гордост на българския народ!Да намериш живеца на миналото, за да може то да оплоди дървото на бъдещото; да обиколиш българските земи, сложил в торбица “История славянобългарска” — това направи хилендарският монах. Той намира непресъхнал кладенеца на живата вода. (Защото кладенецът на самарянката отдавна е пресъхнал…) Жива вода Паисий разнася, за да утолява жаждата за свобода. Този велик монах намира тайната в какво се крие — когато цapyва безличието на пет века робство и само вкопаните църквици напомнят за духа ни, връща глъхнещото ехо на величавото ни минало, за да събуди подвиг и идея за свобода; събужда отговорност с онова, което ни е принадлежало и което е достатъчна опорност за една нова битка!
“О, неразумний юроде! Поради что се cpaмиш да се нapeчеш болгарин… ?” — това е големият взрив на Будителството. Един зов събужда цяла България, събужда милиони българи. Не от летаргията, а от робството! Паисий е будител не само заради този призив Поради что се срамиш…, а заради будността, че не бива да заспиваш. Затова казвам, че будният човек е един събуден бог!
Прозрението на Будителя наистина е смущаващо. Да не търсиш опорност никъде другаде, освен в страниците на Книгата на живота на България: Имали сте царе и патриарси, имали сте власт и култура…! Историята на Паисий е история за нова душевност и социална свобода! Да чуваме гласа на съдбата, а не ехото й! Той връща идеята на Аспарух за държава и земя; връща паметта, енергията за правото ни на живот!