Затова го поставям пред светите братя Кирил и Методий. А те не са писали азбука за България. Азбуката е стратегия на “византийската хиена” — когато великоморавският княз Ростислав иска славянска азбука, император Михаил ІІІ, който много добре е знаел, че в продължение на два века в гръд Византия не можа да ни победи, се надява в гръб да ни унищожи. Така че той повелява да я създадат, а папата, който не е бил по-малък дипломат от Михаил ІІІ, благославя двамата братя. Следователно азбуката е предопределена за Великоморавия, но предназначена за България!
Климент Охридски прозря, че не чертежьт на буквата ще ни накара да четем, а изговорността и гъвкавостта на нашата словесност трябва да намери своя фонетична черта и образ. Познавайки душевната вибрация и артикулацията на българския език, той приспособява глаголицата в кирилица, която и досега обслужва езика ни и дава дихание на мисълта ни. Затова възхитително е, че първите ни мъже на културата не кръщават българския университет “Св. св. Кирил и Методий”, а “Св. Климент Охридски”.
Азбучникът не само извежда словото и прави църковна книжнина, той гради и изключителната школа в Охрид — първият ни университет с 3500 студенти. Не само защото единствен от учениците на братята по кръв и род е българин, а защото и по принадлежност, и по жертва носи величавия български дух!