Избра съдбата на прокудените за целокупна България!

Но той е тринадесети в поредицата не по силата на фатума, а по времеприсъствие.
Ванче Михайлов дава цялостната идея на страдалческата защита на един народ, който не е македонци, а българи. Този човек можа да сумира част от нашата национална енергия в едно храмово служение с една велика песен — България! Той сублимира цялата македонска кауза като светилище на българската култура. Затова е воин на оскърбените българи — на принудените да се наричат македонци, не на насилените македонци!
През 1968 година на една среща в Рим Ванче Михайлов казва: Нека утрешните поколения знаят, защото времето отминава, а нашата преходност е налице, че ние направихме Вътрешно-македонска революционна организация не за да правим две Българии, а защото нямаме една целокупна! И продължава: Македония без българите, огън да я гори! Аз искам като българин да живея в съзнанието и пътя на десетмилионна България! Той обаче не иска сепаратизъм — идеята му Македония да стане Швейцария на Балканите е тя да се осъществи в България. Затова Ванче Михайлов не може да бъде оспорван в неговата национална идентичност, която бе в сферата на социалното и културното му служение.
Понякога един миг е достатъчен, за да се извисиш над света! Всеки може да каже, че голготски път лесно се изхожда. Но един голготски път, когато те приковават и имаш куража да кажеш “Прости им, те не знаят какво вършат!”, малцина могат да направят.
Това е битие — да се надкрачат историческите реалности и социалните теготи, личните потреби и недостойнства! И този българин извървява пътя без умора за делото си и без страх за съдбата си. Умира с името България и оставя на света своето голямо принадлежание и признание, че Македония е българска!