Автор: арх. АЛЕКО ХРИСТОВ
със съкращения из албум “Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи”
Идеята на Ваклуш Толев дари чрез архитекта тази композиционна форма. Дом-светилището ще дава нова енергия на връзката между историзма на 13-те и наследниците на безсмъртието им. Той ще излъчва нов пулс – чрез енергии, идващи от Духа.
Композицията е видимото за очите…
Видима е възходящата и разстилаща се спирала с винт отляво надясно, тоест от минало към бъдеще. Видими са 13-те периферни пластични елемента, градящи плана и обема, членящ пространството. Сградата отвън е сложена в екстериора с четирите му основни елемента – вода, въздух, земя, огън – и с видимата й оттук пластика, която е с членения, определени от 13-те, стремяща се от периферията към своя център, изявен чрез неговия връх. Вижда се също и вътрешността – интериорът с ритмиката на подобни обеми, светлинни потоци и с пространственост, организирана стереометрично от централната вертикала… На външното впечатление, изявяващо уголемяването на всеки следващ елемент от 13-те, съответства вътрешната перспектива, даваща на оптиката ни един уеднаквен видим размер на същите тези 13 елемента, вече гледани от зоната около централната вертикала.
Композицията излъчва символен заряд…
Спиралата означава и мощта на историческия ход, и разширяващото се човешко съзнание, и одухотворяващия потенциал на човека, втъкан в динамичността на земната еволюция.
Отвъд композицията е метафизичното…
Всеки един от безсмъртните – чрез нужната ни негова характеристика, ни подава невидима ръка, но търси за тази взаимност нашето дръзновение. Изчистената форма на този Дом-светилище е видимият за нас израз на невидимите характеристики на 13-те безсмъртници.
Дом-светилището е плод на интуитивност, дала a priori възможните разсъждения.
