Да бъдеш буден, когато измамен светът заспива;
Да си смел, когато овластен страхът тронува;
Да бъдеш силен, кога невежеството се надсмива ,
и да простиш, когато враг на твоя бряг гостува,
тогава непобедна ще бъде твоята ръка
и с тебе Път надежден ще ходи хорската съдба!
Буден, когато измамен светът заспива. Светът не се усеща. Той заспива в това, което го задоволява, и трагична е участта му, когато няма порив за нещо по-голямо. Тогава традицията играе своята роля, тогава обредът удовлетворява. И аз затова много често се страхувам да дам някакъв образ за обред, защото удовлетвореният с обреда няма да тръгне да учи. Това не значи, че трябва силата на традицията да бъде отречена, но трябва да преценим стойността `и като потреба, когато правим нова култура.
Да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува… Няма по-жестока изява от овластения страх. Той си създава феномени за героичност. Голяма смелост се изисква, за да не станеш подвластен и да не промениш убеждението си, когато той тронува. Негова проява са и масовите заколения (дори и да не е исторически вярно). Така от страха на Ирод, че един новороден Божествен син, че царят на Иудея идва, следва повелята всички младенци във Витлеем и в цялото царство да бъдат умъртвени[6]. Това е овластеният страх, който е социално оръдие, но не и еволюционна възмога. Тогава трябва да си смел – да понесеш властващия страх, защото той е безпощаден в самозащитата си.
Да бъдеш силен, когато невежеството се надсмива… Това е сила! Никога не може да бъде смутен Посветеният. Никога! И за нищо! Той е силен, защото има воля за победа.
И да простиш, когато враг на твоя бряг гостува. На твоя бряг, в твоите очи гостува. Гостува нееволюиралият бог. В чуждите е същото – ти (само че цветовете може да са различни).
- Тогава непобедна ще бъде твоята ръка
- и Път надежден с теб ще ходи хорската съдба!
Липса на страх, свобода от врагове, защото те са, които трябва да бъдат обичани. Ето ги тези три лъча – страх, враг, анатема, събрани в китката, наречена съдба.
Кога човек няма да употреби анатема? Когато знае, че Бог е в другия. Няма по-голяма скверна от това да извършиш проклятие над душевността, изградила един „аз“, осъществила живеене, и да я пратиш в бездната на материята, отлъчвайки я от благослова.
Големият ужас, с който човечеството се изживява е доктрината на страха като обществена система, като социална сила. Насилие срещу сигурност! Или доктрината на съвремието: „Суверенитет срещу сигурност“. Колкото и да е непристойна тази теза, тя живя. И сега я прилагат, но в малко по-благовидна форма. Скръбно е като социална необходимост, но е реална потреба за малкия човек. Защото липсва другата доктрина: идеята за човека-бог.
Победата над страха ще отбележи прага на новото съзнание. В старите окултни скрижали е писано: „Страхувай се само от страха!“ Той обезбожава човека. Пред прага на Изида (посветените знаят) всеки, който вибрира в страх, е връщан.
Навсякъде в свещените книги ще намерим да властва ужасът от страха – и в Старозаветието, и в Новозаветието. Не е било проблем само на липса на йерархия, понякога не е позволявано на Учителите да разкриват повече от тайните, които знаят. Христос рече: Има много неща да ви кажа, но не сте готови. Това е една естествена формула – да извикаме както на социалната сцена, така и в олтарното си моление просвета за свобода.
Из НУР 3/2016, 1/1998
