Даниел Минков – журналист от програма „Хоризонт“ на БНР: Може ли да ни кажете за днешния ден малко повече?
Ваклуш Толев: Днешният ден е роден из утробата на минало, което още е без оценка… Но България е страна, която дава една Нова Духовна вълна. Досега човечеството е раждало нравствени безсмислици, защото идеята за доброто не може да бъде в приложност, когато няма своята обосновка в знание. Именно тази потреба от знание роди едно ново Учение – Учението Път на Мъдростта. А Мъдростта не е добродетели.
Знанието е, което извика 13-те поименни безсмъртни българи в признание на личния им живот и на една планетна цялост.
Познавам онова, което човечеството нарича беди. За мен няма беда – има еволюция! Религиите, с изключение на индийската, не признават еволюцията. А няма начин да се отрече, че е имало тотемизъм, че е имало многобожие, дуализъм… Когато има еволюция, тогава защо и Бог да не еволюира, след като има кой сега да Го разбира не като свещена крава, а като Син Божий?!
Даниел Минков: Как попаднаха тези 13 българи в този пантеон?
Ваклуш Толев: С преценка за стойности в социалната битнина, защото те са живяно човечество. Има две крайности: едната е робът, когато ви дава свободата в робско измерение, а другата е, когато Христос Го приемате не само като социална личност, а и като Божественост.
Следователно тези 13 личности, които влизат в националната ни светиня, са със своята йерархия. Ние не можем да отречем, че България е имала школи, че след 13 столетия, в 14-ото столетие от своята история тя отново бележи европейска линия. Така че смехориите, които правят македонците, не са обидни за нас – те са обидни за тях като невежество…
Даниел Минков: Как ще помним тези българи?
Ваклуш Толев: Те са живели времето си, но не може да не бъдат усвоявани като зид на нов храм – храма на Соф`ия, на Мъдростта – не на Десетте Божии заповеди. Защото казват му на човека: „Не убивай!“, но от война като се върне, го награждават… Едно не се разбира – че не заповеди, а законът за прераждането го определя дали е убиец или не. Отделен е въпросът какво е възмездието по този закон.
Има една идея за безсмъртие, която ни дава право на възкресение. Следователно на живота човечеството може да погледне, ако щете, дори с нехайство. Но тогава нравствената система не би помогнала, щом няма знанието…
Даниел Минков: Тези хора имали ли са това знание?
Ваклуш Толев: Имали са в тяхната даденост… Какво е знанието на цар Борис III? Знанието да жертва себе си вместо един народ!
Ивелина Георгиева – журналистка от TV+: Г-н Толев, кога за първи път усетихте тази нужда – да има такъв ден, в който да честваме паметта и делото на безсмъртните българи?
Ваклуш Толев: Още преди да се вдигне капакът на оробяването ни, т.е. преди 1989 г. Идеята за тази свобода е казана в Увода на книгата ми „Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи“: Когато робът ви дава свобода, тя е в робските измерения! И тогава нямаше как да не е казано много по-рано… Отделен е въпросът дали това мислене е било в моето съзнание, или в мой кръг (дори и в лагера в Белене имах кръг)…
Ивелина Георгиева: Какво обединява тези 13 безсмъртни българи?
Ваклуш Толев: Така както го нарекох – сонма на националния ни дух! Един от 13-те – кхан Аспарух, който носи идея да организира един народ в държава; друг – княз Борис I, носи идея да му даде нова религия и азбука; трети е качен не на трон, а на олтар, откъдето призовава и благославя, и то не само личности, а цяла една държава – така както Патриарх Евтимий го прави… Винаги могат да се намерят недостатъци – било в личността, било в жертвата `и, но идеята, че има Път, който е изходен, говори за величие!
Христос е знаел, че ще има Разпятие, но Той е знаел и нещо повече – че ще има и Възкресение! Разпятие е имало в наказателното право на римляните, което, разбира се, евреите тогава, макар и под робство, са го приели. Римската империя въведе разпятието като наказание – Мировата империя го въведе като Възкресение. Разпятие без Възкресение – това е гроб, който няма никога да направи Път, а Иисус, Който става Христос, прави Път. И затова Той се издига над духовното изповедание на народите, освободили се уж от своя тотемизъм. Той дава в изповеданието на християнството вече друг Път. След като слиза от Кръста – прави Възкресение, а на Своята Петдесятница дава прокламацията за битие, т.е. за общност. Общност, която изповядва Възкресението; общност, на която е внушено в Пътя на личността, че човекът е бог! Това е голямата истина.
И затова всеки от тези 13 души е намерил мястото си. Баба Тонка – тя е безстрашница. Докато дава вечеря на турския големец, тя посреща и крие бунтовници. Това е безстрашие. Не само че води в жертва синовете си в служение на България…
Или, да кажем, Ванче Михайлов, който е незначителен в подвизи, ако трябва да кажем, но е значителен в принадлежност – към България. А българските земи в сегашна Македония са били учебно заведение – там е родена нашата азбука; оттам идва пътят ни – в Охридската школа са обучени хиляди ученици. Тогава защо трябва сега македонците да играят ролята на мъченици, след като никой не ги е разпвал?!
Ивелина Георгиева: Напоследък много се говори за това, как трябва да се чете историята. Как ние трябва да я четем?
Ваклуш Толев: Историята има преходност, тя няма общовалидност. Но и не може идеологически да се интерпретира. Идеологията не трябва да интерпретира – тя е пристрастна! Защото, ако принадлежността към глуха линия е за цял живот – там ще си остане вагонът.
Социалистите ни не можаха и едно столетие да направят – едва просъществуваха 45 години. И първият им избор беше да отидат къде – в църква, т.е. отново лицемерието показа своя лик. Ако Църквата ни е била грешна (а безспорно тя има много грешки), защо тогава трябваше да отиват там? Да не говорим, че те са вербували църковните деятели да им шепнат доноси. От тринайсет владици – единайсет са доносници! Кой лик е верният? Всички говорят срещу Юда, а Юда нищо лошо не казва. Той просто показва човека вън от социалната си отговорност, показва човека в неговата слабост…
Ивелина Георгиева: Накрая искам да Ви попитам: има ли и други безсмъртни българи като тези 13?
Ваклуш Толев: 13-те безсмъртници няма да бъдат запазени в бъдещата култура и в бъдещата Духовна вълна – те са просто преходен мост. Има… Но всеки е с по едно огърлие. Защото, ако трябва да хвалим Ботев, трябва да кажем и неговата антитеза срещу християнството…
Да, християнството има много недостатъци, но то надскочи многобожието. Макар че християните направиха Троица Единосъщна, ипостасите не останаха еднолични, те са Единосъщни. Това дава основание на бъдещата Духовна вълна да каже, че човекът е един бог в развитие! Кога ще стане Божество? Когато слезе от сцената, защото в Откровението е писано, че след човека има още едно същество. Всички мълчат за това четвърто същество, символизирано с хвърчащ орел. Какво ще правим тогава?! Отново ли ще се върнем в тотемите, или има някаква духовна властност и сила, която стои у нас и прави преобраз на духовното?
Човек възкръсва, но благодарение на онова, което го прави друг преобраз. И тогава вместо двете очи пак ще се върне само едното – Третото око. Но това са бъднини. И затова аз съм нарекъл Учението на Мъдростта – Знание, а не добродетели! Добродетелите изхабиха човека.
Има една непреходност и тя може да се преобразява в каквото `и трябва – дори, ако щете, в ангели, архангели, серафими… Но ангелът казва на апостол Йоан, който иска да му се поклони: „Стой, не прави това! понеже аз съм съслужител твой…“[1] Ангелът в очите на апостола признава, че не е по-висш. Следователно у нас стои нещо, което ни извисява към Бога. Кога човекът ще стане Бог? И неговата преходност ще има ли кой да я смени, за да можем да кажем тайната: ето, човек се преобрази в Бог? А четвъртото същество е с крила…
Не се учудвайте на това, че липсва идеята за еволюция в официалните верски институти. Липсва еволюция, която да дава не само подем, а да дава на човека и творческо начало. И тогава попитал ли се е някой защо у човека е вложена възможността за възобновяването му? Човекът ражда, или по-скоро прави човек. А това, което ще изгради Боготрона, ще даде Богове!
Но трябва да ви призная, много е далече човечеството… Като казвам „далече“ – почти една Духовната вълна, а аз съм ги сложил тези йерархии в книгите си. Духовната вълна на Мъдростта дойде! А когато окултните школи дават Духовните доктрини, има Правда, Любов, но не и човек, който може да стане Бог – това им липсва. Никой не роди Мъдростта като Знание и Духовна вълна. И затова не съм изумен от това, което наблюдавам, или това, което се интерпретира. Интерпретира се непромяната, а всъщност всичко се променя…
26.09.2012 г., София, Червената къща
НУР, брой 2 / 2012
